ВЪВЕДЕНИЕ

Учебният план за специалността “Архитектура” от професионалното направление “Архитектура, строителство и геодезия” за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен “магистър” е разработен при спазване на изискванията на Закона за висшето образование, Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, Наредбата за Единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Архитектура” на образователно-квалификационната степен “магистър” с професионална квалификация “архитект”. (ДВ, бр. 49/ 2003), Правилника за дейността на ВСУ “Л. Каравелов” и изискванията на Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя е съобразена и с Директивата на Съвета на Европейските общности от 10 юни 1985 за взаимно признаване на дипломи, свидетелства и други документи в областта на архитектурата, изискванията на Международния съюз на архитектите за обучението по архитектура и изискванията на Асоциацията на европейските училища по архитектура.

Съгласно Наредбата за Единни държавни изисквания за придобиване на висше образование (ДВ, бр. 49/ 2003), специалността “Архитектура” у нас като регулирана професия се изучава само в магистърска степен след завършване на средно образование. Общата продължителност на обучението е 5 години и допълнително 100 дни за разработка и защита на дипломна работа.

В съответствие с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист” (Постановление на МС №162/23.07.2002 г.) и квалификационната характеристика, формирането на учебното съдържание е извършено въз основа на следните изисквания към обучението на студентите:

• Задълбочена научно-теоретична и специализирана подготовка по специалността “Архитектура”;
• Усвояване на основите на научноизследователската, научно-приложната  и художествено-творческата дейност;
• Осигуряване на условия за образователна мобилност на студентите, в т.ч. международна сравнимост на получаваните знания и придобити умения;
• Развитие на способности във випускниците за гъвкава адаптация в условията на социални, икономически и технологични промени.

ПРИНЦИПИ И СТРУКТУРА НА УЧЕБНИЯ ПЛАН

Основен принцип и характерна черта на разработения нов учебен план е създаването на цялостно замислена и вътрешно координирана дидактически последователност от учебни предмети и практически упражнения, които постепенно да въведат обучаемия по най-лекия и ефективен начин в дълбочина на архитектурното творчество и проектиране, и оттам до всички изброени проблеми, свързани с архитектурата и архитектурната професия.

Учебният процес е организиран така, че да започва винаги с въвеждащи в областта знания – рисуване и моделиране, понятия за архитектурни конструкции и композиция, строителна физика, материалознание и други. Започва се винаги от познатото и известното, като постепенно и на игрови принцип, разчленено и на леко овладяемо за студентите ниво те ще бъдат  въвеждани в принципите и спецификата на архитектурното творчество. Обучението в областта на композицията започва от принципите на абстрактната композиция, за да премине постепенно в спецификата на композицията в архитектурна среда и архитектурни задачи. Това става чрез серия от малки, заинтригуващи и напълно овладяеми задачи. Едва след плавния преход на тази подготовка идва и първият проект за малка сграда и нейните градоустройствени проблеми. Тук отново се започва с най-известния за студентите тип сграда – жилищната, за да се премине последователно с постепенно усложняване през всички основни типове сгради в тяхната взаимна обвързаност с принципите на реалното проектиране и реалното градоустройство. Програмата е така устроена, че да дава и възможност за взаимно обвързване на различни последователни проекти.

Навсякъде специализираните лекции предшестват с един семестър проектирането по същата тема, така че наученият материал да се приложи в проектирането. В същата постепенно развиваща се линия се изучават и архитектурните конструкции.

Средната седмична аудиторна заетост на студентите е между  27 и 29 часа, средно 28 часа.

Общата аудиторна заетост на студентите е 4470 учебни часа.

Учебните дисциплини са класифицирани съгласно изискванията на ЗВО в три категории - задължителни, избираеми и факултативни.

• задължителни дисциплини            - 79 броя;
• избираеми дисциплини                  - 10 групи общо 23 броя;
• факултативни дисциплини             - 23 броя.

От задължителните и избираемите дисциплини 50 завършват с изпит, 14 - с текуща оценка, 15 - със защита на архитектурни проекти и осем броя учебни практики завършват с текущи оценки. Хорариумите на учебните дисциплини, курсовите проекти и задачи, изпитните процедури и разпределението им по семестри е показано в учебния план.

На студентите се осигуряват задължителни занимания по физическо възпитание и спорт в общ обем 300 часа, разпределени от І до X семестър (по 30 часа на семестър). Занятията по физическо възпитание и спорт от І до ІХ семестър приключват със заверка в студентската книжка от водещия преподавател (треньор), a в Х семестър - с текуща оценка.

След задължителните часове по чужд език на студентите се осигурява възможност за допълнително изучаване на съответния език чрез курсове за квалификация. В учебния план е предвидено изучаване на факултативни дисциплини.

За всяка учебна дисциплина са определени кредитни точки по ECTS, което дава възможност за мобилност на студентите. Общият брой кредитни точки за един семестър е 30, а за целия курс от 10 семестъра е 300 кредита плюс 15 кредита за дипломна работа. Определеният брой кредитни точки се получава от студентите след успешно полагане на съответния семестриален изпит (текуща оценка) или оценка на проект.

В учебния план е постигнато следното съотношение между общообразователните, базовите, инженерните и архитектурните дисциплини.

• Общообразователни                17%
• Базови                                    23%
• Инженерни                              11%
• Архитектурни                          49%

Учебната практика на студентите е организирана в продължение на целия курс на обучение с общ обем от 400 часа с една учебна екскурзия. Всички практики завършват с дневник и скици на обектите предмет на практиката, като на тази база се прави заверка на учебната практика и се поставя текуща оценка.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

Новост за България и ключов момент в организацията на учебния процес е организацията на учебния процес по архитектурно проектиране. Той се развива на принципа на обединени учебни студентски дизайн-студия, водени от екипи от преподаватели с много добра координация помежду си. Всички проектантски дисциплини се водят ритмично с упражнения два пъти седмично. Работи се в общи работни зали, в които студентите имат постоянни работни места и всеки участва в дискусиите, които се водят по време на учебния процес в студията. Прилага се принципа на ателиета или класове, принцип на който е изградено обучението във всички висши училища по изкуствата у нас, но за първи път ще се приложи и в обучението по архитектурно проектиране като изкуство.

При разработване на учебния план е направено широко проучване на световния и нашия опит на най-добрите университети - на УАСГ, на Hogeschool Antwerpen, New Jersey Institute of Technology - School of Architecture  USA, МАРХИ - Москва, Technical University in Graz - Austria. В този смисъл предлаганият учебен план се базира на експериментирани и доказани резултатни форми на образование у нас и в чужбина.

Предложеният учебен план фиксира основните принципи и направления, като същевременно е достатъчно гъвкав за да може да поеме безпроблемно всякакви бъдещи допълнителни актуализации, ако това се наложи.

Обучението ще завършва с разработването на дипломен проект и неговата защита пред Държавна изпитна комисия в съответствие със ЗВО.